Цвете

Този университет ще ме унищожи,не че се оплаквам, не конкретно,но иначе да ;)
Искам да избия половината народ,които са там или поне да мога да правя магии и да им затварям устите, като стане ефекта на "празната уста". Това да установиш, че вече едвам издържаш не е добре. Сутрин едва си отварям очите и си казвам,че не може да е истина,няма как това да се случва 3-та седмица подред и да знам, че тя още не е свършила. Сигурна съм, че някъде има и по-лошо, но също така съм сигурна, че моето сега не е за изхвърляне. Утре ще си направя една малка почивка и с радост ще стана по или след обяд, не ме интересува,просто да се наспя, та да мога да си направя поне една от милион задачи, които ме чакат. Всяка вечер си препрочитам една от скорошните страсти и се чудя кое е по-добре съвършенството или онова малко, неподчиняващо се,винаги със собствено мнение човече. Установявам, че второто е това, което аз търся или поне това, което искам да знам, че съществува поне в литературата. Цлата тази еуфория се дължи на един литературен образ, който не се нрави на всички, но знаете ли какво, това което вие търсите не съществува. Бъдете щастливи, но не в измисления, а в реалния живот.
Сега все още съм в дупка и нямам идея кога ще изляза от нея,но дано пътуването, което се очертава да помогне за възтановяването ми. Или поне едно малко цвете...

Филм, любов и Аз

Отново се чувствам влюбена. Гледах филм,който много хора не харесват,но сякаш открих нещо красиво и романтично в него.
Различията,никога не може да са пречка,те помагат и определят нов път на хората към себеоткриване и промяна.
Това да си с някого и живота ти да започне отново, сутрин се събуждаш, радваш се на новия ден, откриваш нови малки бръчици по лицето си и ти става ясно,че те са там защото си жива. Красотата никога не се губи, тя се вплита в лицето ти, показва ти как усещаш света, вятъра, дъжда, хубавия бял сняг паднал предната вечер, прикривайки сивотата,която е част от нас. Отвориш ли очи и осъзнаеш ли, че дори да е еднообразен живота ти, дишаш, значи си влюбен, обичаш и изпитващ най-неоходимото чувство, поддържащо хората,хора. Дали сме добри или лоши, това няма значение, важното е да изпитваме чувства и поне еднин път в живота си да можем да кажеш, че си влюбен. Това е като малка игра, в която няма победени и победители, а само моменти. Запомнящи се изпълващи ни с емоции и вълнения.
Според някои, това , което пиша е блудкаво, поредното, което отнема от ценното им време,но знаете ли какво?! Не ми пука, това е моята мисъл,моето виждане и моят живот. Дали вие ще сте с мен или не, мога да ви кажа само, че любовта е всичко, тя е там, където най-малко очаквате и когато сте готови ще се появи и ще ви разкрие тайните на истинското ни "АЗ". Само ако сме заедно можем да въртим света така,че по-добре е да сте с мен...

Свърши!

Чак сега осъзнавам колко в хубаво,че сесията свърши. Толкова много изпити,напрежение и кафе... Всичко нездравословно на едно място. Така или иначе нещата си имат край и на този период му дойде времето. Разбрах го днес докато седях в Уго,ядях пица и бях на маса,където смеха не спираше. Точно така,както всеки би искал да прекара един студен, снежен следобед :) Това, че си платих летния семестъра също повлия на освобождаващото ми чувство. Сега обаче се замислям и мисълта за лятна сесия, слънце, топло, студена бира долу в кафето и колеги, които се разправят за новата сесия ми идват в повече. Забравих да спомена за кошмарната ми програма, която само в СУ могат да ни направят, явно сме добитък :( Както и да е всичко сега предстои, на вън е приказка, макар и от ледените, но със сигурност ще има щастлив край.
Нека сме силни имаме само още 7 семестъра, които се надявам да са незабравими.
Дупе, мерси още веднъж за 6-цата по Дидактика, добре стои в колекцията ми ;)

Психологията е...и аз не знам какво :)

Започна се! Развих една тема по психология и се обърках. Цялата ми представа какво е тя се срина. Дали, защото съм леко глуповата или просто никога не съм знаела. За капак ,се разболях и започнах да дишам по-трудно,а това в комбинация с психологията не се препоръчва. Вторник ще е денят,а до тогава ще се потя и ще си мисля колко е хубаво на вън, но аз не мога да изляза,понеже моята сесия трябва да е късно. Каквото, такова няма сега да се оплаквам,я! Мислех си за лятото, колко не го обичам, но го свързвам с приятни моменти. Бу направи уникално клипче със снимки от морето, на песен, чиито заглавие е нещо от рода на "Изпразних се в гащите си". Добро попадение, имайки предвид подходящите снимки, подбрани според текста. Гордея се с него има хубави хрумвания и ме обича.
Слънчо, обичам те!
Е,това е от мен, трябва да започна отново да не разбирам нищо по психология и да си мечтая за висока оценка.

Нека да ми е честито..

Нямам идея какво трябва да пиша тук,но се надявам с течение на времето да разбера.

Първият ми блог трябва да е смислен,но определено незнам как да дефинирам тази дума :( Нека започна с това,че днес бе доста ползотворен и пълноценен ден. Наспах се,подредих,учих малко и се позвъни на вратата. С гръм и трясък влезе колежката-дупе, която все едно ми каза: Какво се мотаеш? Давай да рисуваме!" Нахранихме се по семейно и се заловихме за работа. Исках да надраскам една тиква,но в момента,в който се сетих,че ще я свържат с мен се отказах (няма да признавам на всички каква е тайната ми същност я...) Започнах с лека разгрявка "Витоша от балкона". Стана хубава и даже Моне би се замислил дали няма да стане човек от мен. Абстракната и сестра обаче бие по точки,горда съм с нея,някакви си квадрати подредени, разбъркани, леко цвят и воала... Готова съм да посрещна съдбата си в лицето на живопистта!!!
Така като гледам деня си е заминал, а колежката-дупе си загуби обецата в нас и сега трябва да се правя на детектив,съдбЪ...
Е, сега ще нагушкам моето Буги,ще си легна доволно и ще гледам утре да не се побъркам с ученето по психология. Силата е в мен!