Филм, любов и Аз

Отново се чувствам влюбена. Гледах филм,който много хора не харесват,но сякаш открих нещо красиво и романтично в него.
Различията,никога не може да са пречка,те помагат и определят нов път на хората към себеоткриване и промяна.
Това да си с някого и живота ти да започне отново, сутрин се събуждаш, радваш се на новия ден, откриваш нови малки бръчици по лицето си и ти става ясно,че те са там защото си жива. Красотата никога не се губи, тя се вплита в лицето ти, показва ти как усещаш света, вятъра, дъжда, хубавия бял сняг паднал предната вечер, прикривайки сивотата,която е част от нас. Отвориш ли очи и осъзнаеш ли, че дори да е еднообразен живота ти, дишаш, значи си влюбен, обичаш и изпитващ най-неоходимото чувство, поддържащо хората,хора. Дали сме добри или лоши, това няма значение, важното е да изпитваме чувства и поне еднин път в живота си да можем да кажеш, че си влюбен. Това е като малка игра, в която няма победени и победители, а само моменти. Запомнящи се изпълващи ни с емоции и вълнения.
Според някои, това , което пиша е блудкаво, поредното, което отнема от ценното им време,но знаете ли какво?! Не ми пука, това е моята мисъл,моето виждане и моят живот. Дали вие ще сте с мен или не, мога да ви кажа само, че любовта е всичко, тя е там, където най-малко очаквате и когато сте готови ще се появи и ще ви разкрие тайните на истинското ни "АЗ". Само ако сме заедно можем да въртим света така,че по-добре е да сте с мен...

Свърши!

Чак сега осъзнавам колко в хубаво,че сесията свърши. Толкова много изпити,напрежение и кафе... Всичко нездравословно на едно място. Така или иначе нещата си имат край и на този период му дойде времето. Разбрах го днес докато седях в Уго,ядях пица и бях на маса,където смеха не спираше. Точно така,както всеки би искал да прекара един студен, снежен следобед :) Това, че си платих летния семестъра също повлия на освобождаващото ми чувство. Сега обаче се замислям и мисълта за лятна сесия, слънце, топло, студена бира долу в кафето и колеги, които се разправят за новата сесия ми идват в повече. Забравих да спомена за кошмарната ми програма, която само в СУ могат да ни направят, явно сме добитък :( Както и да е всичко сега предстои, на вън е приказка, макар и от ледените, но със сигурност ще има щастлив край.
Нека сме силни имаме само още 7 семестъра, които се надявам да са незабравими.
Дупе, мерси още веднъж за 6-цата по Дидактика, добре стои в колекцията ми ;)

Психологията е...и аз не знам какво :)

Започна се! Развих една тема по психология и се обърках. Цялата ми представа какво е тя се срина. Дали, защото съм леко глуповата или просто никога не съм знаела. За капак ,се разболях и започнах да дишам по-трудно,а това в комбинация с психологията не се препоръчва. Вторник ще е денят,а до тогава ще се потя и ще си мисля колко е хубаво на вън, но аз не мога да изляза,понеже моята сесия трябва да е късно. Каквото, такова няма сега да се оплаквам,я! Мислех си за лятото, колко не го обичам, но го свързвам с приятни моменти. Бу направи уникално клипче със снимки от морето, на песен, чиито заглавие е нещо от рода на "Изпразних се в гащите си". Добро попадение, имайки предвид подходящите снимки, подбрани според текста. Гордея се с него има хубави хрумвания и ме обича.
Слънчо, обичам те!
Е,това е от мен, трябва да започна отново да не разбирам нищо по психология и да си мечтая за висока оценка.

Нека да ми е честито..

Нямам идея какво трябва да пиша тук,но се надявам с течение на времето да разбера.

Първият ми блог трябва да е смислен,но определено незнам как да дефинирам тази дума :( Нека започна с това,че днес бе доста ползотворен и пълноценен ден. Наспах се,подредих,учих малко и се позвъни на вратата. С гръм и трясък влезе колежката-дупе, която все едно ми каза: Какво се мотаеш? Давай да рисуваме!" Нахранихме се по семейно и се заловихме за работа. Исках да надраскам една тиква,но в момента,в който се сетих,че ще я свържат с мен се отказах (няма да признавам на всички каква е тайната ми същност я...) Започнах с лека разгрявка "Витоша от балкона". Стана хубава и даже Моне би се замислил дали няма да стане човек от мен. Абстракната и сестра обаче бие по точки,горда съм с нея,някакви си квадрати подредени, разбъркани, леко цвят и воала... Готова съм да посрещна съдбата си в лицето на живопистта!!!
Така като гледам деня си е заминал, а колежката-дупе си загуби обецата в нас и сега трябва да се правя на детектив,съдбЪ...
Е, сега ще нагушкам моето Буги,ще си легна доволно и ще гледам утре да не се побъркам с ученето по психология. Силата е в мен!