Цвете

Този университет ще ме унищожи,не че се оплаквам, не конкретно,но иначе да ;)
Искам да избия половината народ,които са там или поне да мога да правя магии и да им затварям устите, като стане ефекта на "празната уста". Това да установиш, че вече едвам издържаш не е добре. Сутрин едва си отварям очите и си казвам,че не може да е истина,няма как това да се случва 3-та седмица подред и да знам, че тя още не е свършила. Сигурна съм, че някъде има и по-лошо, но също така съм сигурна, че моето сега не е за изхвърляне. Утре ще си направя една малка почивка и с радост ще стана по или след обяд, не ме интересува,просто да се наспя, та да мога да си направя поне една от милион задачи, които ме чакат. Всяка вечер си препрочитам една от скорошните страсти и се чудя кое е по-добре съвършенството или онова малко, неподчиняващо се,винаги със собствено мнение човече. Установявам, че второто е това, което аз търся или поне това, което искам да знам, че съществува поне в литературата. Цлата тази еуфория се дължи на един литературен образ, който не се нрави на всички, но знаете ли какво, това което вие търсите не съществува. Бъдете щастливи, но не в измисления, а в реалния живот.
Сега все още съм в дупка и нямам идея кога ще изляза от нея,но дано пътуването, което се очертава да помогне за възтановяването ми. Или поне едно малко цвете...